На здравния фронт - орел, рак и лакоми щуки
Буквално всеки месец у нас избухват скандали на тематика " опазване на здравето ". Преди дни и шефът на здравната каса Дечо Дечев хвърли камък в блатото - с тежки обвинявания за разхищаване на пари и за неразбирателства сред НЗОК и отрасловото министерство. Ето единствено част от посланията на доктор Дечев, които подсказват, че ситуацията в тази област е " орел, рак и доста лакоми щуки ":
Трябва да има унисон в дейностите сред екипа на НЗОК и този, който е в Министерството на здравеопазването, те би трябвало да теглят в една посока.
С лобистки законови промени извадиха частните лечебни заведения от публичните поръчки, които са наложителни, когато се харчи публичен запас. Това докара до големи отклонения. Примерно за едно и също лекарство НЗОК заплаща 150 лв. на държавна или общинска болница, и 1050 лева, когато се регистрира от частна. Това е 7 пъти разлика.
На НЗОК бе неразрешено да желае финансови индикатори за огромна част от лечебните заведения - частните. Тоест държавните и общинските лечебни заведения дават доклади по какъв начин са похарчили парите си, частните - не.
Тези разкрития и рецензии са " нищо ново под слънцето ". Здравеопазването е сфера, в която от дълги години се преплитат полит-икономически ползи. Реалните политики се вършат от междинния административен ешалон, до момента в който отговорността за взетите решения се носи от набеденото за министър лице. Бюрократичното принуждение (по Бердяев) господства и диктува разпоредбите на стагнацията. Ето за какво от 1999 г. насам не е осъществена нито една по-радикална промяна, която да сложи основите на устойчивото развиване в сферата.
Заведенията за болнична помощ в България са 387
От тях държавните и общинските болници са почти 2/3, другите са частни. Публично най-обсъждани са проблемите на държавните и общинските - качеството на тяхното ръководство, приходите им от клинични пътеки, желанието на пациентите да се лекуват там. В началото на 2019 година, след понижаване на цената на една от клиничните пътеки Сдружението на общинските лечебни заведения направи анализ и откри, че почти 50% от приходите им зависят таман от тази пътека (свързана с лекуването на неврологични болести на гръбначния стълб). Всяка от общинските лечебни заведения на хартия се води „ многопрофилна “, само че действително половината от приходите им са от един профил. Това приказва и за качеството на осъществяваните услуги в съответното лечебно заведение, както и за медицинските стандарти, които се съблюдават.
Съществува икономическа неравнопоставеност сред обществените и частните болнични сдружения. От една страна, частните лечебни заведения могат да осъществят облага, което не е разрешено на тези в обществения бранш. От друга, за неприятното ръководство и неефикасното разходване на средства отговорността при обществените лечебни заведения е на гърба на данъкоплатците, до момента в който частните сами заплащат за грешките си.
Друга част от проблемите засяга подбора на пациенти. Някои частни лечебни заведения оставят по-тежките или незабавните случаи на държавните и се концентрират главно върху плановия банкет, което на тях им икономисва разноски, а носи загуби на тези, които са задължени да одобряват тежко болния.
Част от решенията с огромния брой неефикасни болнични сдружения, както и с тези, които не извършват медицинските стандарти, са консолидация, приватизация, разпродажба. Само че през 2001 година бе наложен мораториум върху приватизацията на лечебните заведения. През годините имаше спорадични опити за премахването му, само че те се проваляха поради популизъм и боязън от рухване на държавното управление.
От друга страна, редуцирането на частните лечебни заведения не би било мъчно - задоволително е при неизпълнение на медицинските стандарти за дадени клинични пътеки НЗОК просто да не сключва договори с тях.
Лекарствата са най-регулираната част от родното опазване на здравето
Цената им е най-ниска спрямо другите страни от Европейски Съюз. Въпреки това пациентите са уверени, че заплащат най-скъпо. Проблемът е в това, че българите доплащат най-вече за медикаменти в съпоставяне със междинните европейски стойности. У нас пациентите доплащат приблизително към 65% за медикаменти, 20% за извънболнична и 15% за болнична помощ. Особено тежък случай са медикаментите за сърдечносъдови болести - НЗОК поема едвам към 25% от цената и 1.5 млн. пациенти заплащат 75% от джоба си. Това са главно хора в пенсионна възраст и сходни разноски мощно натежават на месечния им бюджет, даже се постанова да избират коя от главните си потребности да покрият първо. Въпреки това и без значение от рецензиите на Европейска комисия, че доплащането за лекарства е прекалено, българската страна не прави нищо - даже не осведоми пациентите какви лекарства им биват предписани и какви са другите възможности на тяхното лекуване. Съгласно Закона за здравето лекарят е задължен да обезпечи тази информация на своите пациенти. Но при неналичието на електронни здравни досиета и на е-рецепти това не се случва.
Проблемът с поръчките
Злоупотреби има и в обществените, и в частните лечебни заведения. Първата група сдружения се ориентират към истински и биологични лекарства и подценяват генеричните и биоподобните, които са със същото лечебно деяние, само че надалеч по-евтини. При частните лечебни заведения казусът е в механизма, по който касата заплаща лекарствата - не може да наблюдава дали цената не се увеличена неколкократно от търговеца на едро, който препродава медикамента на болничното заведение, с която косвено е привързан. Частните лечебни заведения не са длъжни да организират търгове (за разлика от публичните) – могат да изискват цялостно покриване на цената на даден артикул на неговата реимбурсна стойност според Позитивния лекарствен лист. Докато обществените сдружения са закупили същия медикамент надалеч по-евтино.
Реформата в лекарствената област би следвало да бъде в няколко елементи: информиране на пациентите за другите възможности на тяхното лекуване, с цел да се избегне спекулата, че щом един медикамент е по-евтин, той е по-неефикасен; стимулиране на лекарите, които икономисват пари на пациентите и на НЗОК, като предписват разходоефективни терапии; понижаване на свръхрегулацията в бранша, водеща до това ефикасни одобрени или новаторски лечения да напущат пазара, тъй като цената им бива подбита под себестойност.
Положението в опазването на здравето у нас може да бъде разказано с съветската сентенция „ Хотели к лучшему, а стало по какъв начин всегда “ или, казано на български – искахме да е по-хубаво, само че стана както постоянно. За да бъде прекратена стагнацията, очевидно е нужна промяна на поколенията. Със старомодно мислене промени не се вършат.
-------
*Аркади Шарков е бакалавър по социология в УНСС, а по-късно е приключил магистратура по обществени политики в университета в Маастрихт. Работил е в областта на европейските планове, както и в областта на устойчивото развиване. Експертизата му е в региона на икономиката на опазването на здравето, данъчното облагане и държавния бюджет.
Трябва да има унисон в дейностите сред екипа на НЗОК и този, който е в Министерството на здравеопазването, те би трябвало да теглят в една посока.
С лобистки законови промени извадиха частните лечебни заведения от публичните поръчки, които са наложителни, когато се харчи публичен запас. Това докара до големи отклонения. Примерно за едно и също лекарство НЗОК заплаща 150 лв. на държавна или общинска болница, и 1050 лева, когато се регистрира от частна. Това е 7 пъти разлика.
На НЗОК бе неразрешено да желае финансови индикатори за огромна част от лечебните заведения - частните. Тоест държавните и общинските лечебни заведения дават доклади по какъв начин са похарчили парите си, частните - не.
Тези разкрития и рецензии са " нищо ново под слънцето ". Здравеопазването е сфера, в която от дълги години се преплитат полит-икономически ползи. Реалните политики се вършат от междинния административен ешалон, до момента в който отговорността за взетите решения се носи от набеденото за министър лице. Бюрократичното принуждение (по Бердяев) господства и диктува разпоредбите на стагнацията. Ето за какво от 1999 г. насам не е осъществена нито една по-радикална промяна, която да сложи основите на устойчивото развиване в сферата.
Заведенията за болнична помощ в България са 387
От тях държавните и общинските болници са почти 2/3, другите са частни. Публично най-обсъждани са проблемите на държавните и общинските - качеството на тяхното ръководство, приходите им от клинични пътеки, желанието на пациентите да се лекуват там. В началото на 2019 година, след понижаване на цената на една от клиничните пътеки Сдружението на общинските лечебни заведения направи анализ и откри, че почти 50% от приходите им зависят таман от тази пътека (свързана с лекуването на неврологични болести на гръбначния стълб). Всяка от общинските лечебни заведения на хартия се води „ многопрофилна “, само че действително половината от приходите им са от един профил. Това приказва и за качеството на осъществяваните услуги в съответното лечебно заведение, както и за медицинските стандарти, които се съблюдават.
Съществува икономическа неравнопоставеност сред обществените и частните болнични сдружения. От една страна, частните лечебни заведения могат да осъществят облага, което не е разрешено на тези в обществения бранш. От друга, за неприятното ръководство и неефикасното разходване на средства отговорността при обществените лечебни заведения е на гърба на данъкоплатците, до момента в който частните сами заплащат за грешките си.
Друга част от проблемите засяга подбора на пациенти. Някои частни лечебни заведения оставят по-тежките или незабавните случаи на държавните и се концентрират главно върху плановия банкет, което на тях им икономисва разноски, а носи загуби на тези, които са задължени да одобряват тежко болния.
Част от решенията с огромния брой неефикасни болнични сдружения, както и с тези, които не извършват медицинските стандарти, са консолидация, приватизация, разпродажба. Само че през 2001 година бе наложен мораториум върху приватизацията на лечебните заведения. През годините имаше спорадични опити за премахването му, само че те се проваляха поради популизъм и боязън от рухване на държавното управление.
От друга страна, редуцирането на частните лечебни заведения не би било мъчно - задоволително е при неизпълнение на медицинските стандарти за дадени клинични пътеки НЗОК просто да не сключва договори с тях.
Лекарствата са най-регулираната част от родното опазване на здравето
Цената им е най-ниска спрямо другите страни от Европейски Съюз. Въпреки това пациентите са уверени, че заплащат най-скъпо. Проблемът е в това, че българите доплащат най-вече за медикаменти в съпоставяне със междинните европейски стойности. У нас пациентите доплащат приблизително към 65% за медикаменти, 20% за извънболнична и 15% за болнична помощ. Особено тежък случай са медикаментите за сърдечносъдови болести - НЗОК поема едвам към 25% от цената и 1.5 млн. пациенти заплащат 75% от джоба си. Това са главно хора в пенсионна възраст и сходни разноски мощно натежават на месечния им бюджет, даже се постанова да избират коя от главните си потребности да покрият първо. Въпреки това и без значение от рецензиите на Европейска комисия, че доплащането за лекарства е прекалено, българската страна не прави нищо - даже не осведоми пациентите какви лекарства им биват предписани и какви са другите възможности на тяхното лекуване. Съгласно Закона за здравето лекарят е задължен да обезпечи тази информация на своите пациенти. Но при неналичието на електронни здравни досиета и на е-рецепти това не се случва.
Проблемът с поръчките
Злоупотреби има и в обществените, и в частните лечебни заведения. Първата група сдружения се ориентират към истински и биологични лекарства и подценяват генеричните и биоподобните, които са със същото лечебно деяние, само че надалеч по-евтини. При частните лечебни заведения казусът е в механизма, по който касата заплаща лекарствата - не може да наблюдава дали цената не се увеличена неколкократно от търговеца на едро, който препродава медикамента на болничното заведение, с която косвено е привързан. Частните лечебни заведения не са длъжни да организират търгове (за разлика от публичните) – могат да изискват цялостно покриване на цената на даден артикул на неговата реимбурсна стойност според Позитивния лекарствен лист. Докато обществените сдружения са закупили същия медикамент надалеч по-евтино.
Реформата в лекарствената област би следвало да бъде в няколко елементи: информиране на пациентите за другите възможности на тяхното лекуване, с цел да се избегне спекулата, че щом един медикамент е по-евтин, той е по-неефикасен; стимулиране на лекарите, които икономисват пари на пациентите и на НЗОК, като предписват разходоефективни терапии; понижаване на свръхрегулацията в бранша, водеща до това ефикасни одобрени или новаторски лечения да напущат пазара, тъй като цената им бива подбита под себестойност.
Положението в опазването на здравето у нас може да бъде разказано с съветската сентенция „ Хотели к лучшему, а стало по какъв начин всегда “ или, казано на български – искахме да е по-хубаво, само че стана както постоянно. За да бъде прекратена стагнацията, очевидно е нужна промяна на поколенията. Със старомодно мислене промени не се вършат.
-------
*Аркади Шарков е бакалавър по социология в УНСС, а по-късно е приключил магистратура по обществени политики в университета в Маастрихт. Работил е в областта на европейските планове, както и в областта на устойчивото развиване. Експертизата му е в региона на икономиката на опазването на здравето, данъчното облагане и държавния бюджет.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ